Където…
Водѝ ме, където нощта се е скарала с мрака,
където снегът, като стъпиш, ти стопля нозете,
където морето не знае, че Господ е плакал,
където душите са чисти, и голи, и светли.
Където ръцете прегръщат, погалват, помагат
и просто не знаят, че свити в юмрук са разруха.
Където тревата е винаги свежа и млада,
и всичките облаци – бели, игриви и пухкави.
Водѝ ме, където светът не познава лъжите,
където не мерят човека по джоб и богатства,
където ще мога да гледам, и гледам в очите
и там да намирам единствено обич и благост.
Водѝ ме, водѝ ме, водѝ ме, водѝ ме, водѝ ме,
защото аз искам от този кошмар да изляза.
Светът да се казва Любов. Любовта да я има,
а ние да вярваме в нея и нея да пазим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Гарелова Все права защищены
