Там, пред старата ми къща,
все още има някой да ме чака,
когато с умора в очите се завръщам.
Тихичко престъпвам прага,
а вътре пак е толкова спокойно,
тишината влива се във мен,
изгрява в миг детството вълшебно
и пак дете съм в този чуден ден.
И има кой сълзите да избърше
и целувка нежна по челото да даде,
думи, вместо мене, да завърши,
да ме стопли нежно с двете си ръце. ...