Където съм
Така забравихме първичното,
че вече себе си не виждаме,
нали сме свръхдуховни всички,
копнежи и желания зазиждаме
в непробиваеми съмнения
"Сега какво ще кажат другите".
Природата съвсем не я е еня
дали с Декарта-а се приспиваме.
Тя дава своя дъжд на времето
и слънцето - за всичко живо
еднакво, не според заслугите.
Зоват ме тайни неопитани,
небето както вика си кондора,
ръцете да разперя, да политна
отвъд лазурносините простори;
да съблека омразните си дрехи
и под дъгата гола да премина.
Натам, където води ме сърцето,
са ярки Вавилонските градини,
полята само вятърът преброжда,
морето губи свойте очертания,
а разумът едва-едва спохожда
свободните от синори съзнания.
Там мога да се къпя във росата
и да заспивам под звездите.
Най-вече, да ехти от планината
викът ми "Господи, обичам!"
© Таня Донова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
...
!!! -
Тази девойка - Юлия - е явно почитателка на вертикалната поезия и умира да показва некомпетентността си където свари. При Ясен Ведрин, Поета-Илиев, а както виждам и тук.
Да споменавам ли, Юле, че "откровена" се пише с едно "н". Що не седнеш да си научиш първо правописа и граматиката, а после да ходиш и да се заяждаш с грамотните и талантливи хора в сайта. -
Девойче, в кофти настроение сварваш лелята. Умирам си да вървя след някой и да забърсвам нелепи коментари! За начало, ще поразчистя твоите, приеми го като предупреждение за последващо "вихрене"!
-
лельо, стихоплетството ти е скучно старомодно архаично ....не си откровенна..
-
Силата на любовта е тази, дето ни зове към необхватното,толкова добре си го изразила тук!Поздрав!
-
Таня,поздравления за хубавия стих!
-
Ели, цвете на страницата ми!
Бойко, усмивка за теб!
И благодарност за двама ви!
ПП Ели, виждам от инфото ти, че напълно споделяш идеята на това стихо! -
Споделям смелото и мъдро послание: да следваме първичното в природата си, неограничавани от измислени догми и човешка суета.
Изказът е наситен със смисъл и силни емоции...Харесах! -
-
Заложих на спонтанността и не мога да не се усмихна топло на чудесните ви отзиви!
Сърдечни благодарности, Ели, Жоре, Людмил, Стойне! Все автори, при които се спирам с удоволствие! Наред с преждеотбелязалите се! -
Чудесно послание, Таня.Няма нищо по-свято и чисто от обичта!
Бъди благословена! Хубава неделна вечер! -
Да облечеш мислите си в емоция, а освен това да успееш да изразиш едновременно и двете, и то, непокътнати... Колко хора го могат това?! - Щастливка!
-
Прекрасно е Таня, много естествено и с чудесно послание!
Благодаря за удоволствието и за красивата музика! -
Безжичен, не знам какво да кажа!
Благодаря ти! Много! -
Поздравления от сърце. За мен едно от най-хубавите ти стихотворения. В сайта - също. Аргументите ми: Звучи красиво, прочетено на глас, има философски препратки, и то смислени и точни, изляло се е в момент на вдъхновение, но най-важното - прочетох с голямо удоволствие няколко пъти. Бис!
-
Не се променяй, Таня, и не се "претопявай" в "сивото" никога!
-
Няма за какво да се извиняваш, Рени! Цитатът си е точно на мястото!
Знаеш ли, признавам си, че водена от чувствата, често постъпвам неразумно, но какво да се прави, това е моят свят - на дълбоките емоционални преживявания!
Признавам си и още нещо, най-добрата почивка за мен е, когато имам стръмни писти, които, задъхвайки се, да изкачвам безспирно
Ирен, това е мястото, скъпа!
Младене, ценя мнението ти, защото знам, че е искрено и още повече защото знам, че си талантлив поет! А това наистина е написано "от раз", докато слушах песничката и е много мое (не само, разбира се) състояние...
Благодаря ви, приятели! -
Там...
-
Много истинско и без превземки! Особено монолитно и превземащо ми прозвуча финалната част:
"Натам, където води ме сърцето,
са ярки Вавилонските градини,
полята само вятърът преброжда,
морето губи свойте очертания,
а разумът едва-едва спохожда
свободните от синори съзнания.
Там мога да се къпя във росата
и да заспивам под звездите.
Най-вече, да ехти от планината
викът ми "Господи, обичам!" "
Поздравление, Таня! Бе истинско удоволствие за мен да прочета текста ти. -
Таня, поздрав! :
"..какво ако реша да се отскубна
и по надолнището да се сурна
горе ще останат ми оковите
надолу ще летя - като соколите
не избираш посока на летене
кога вериги махаш от колене
напит от само капка свобода
летиш, летиш дори и без крила.."
Извини ме за тоя цитат от мое стихо, но твоето Толкова ми импонира! И те аплодирам за него!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
