Кълна се

По-ярка от слънце си моя любов,
по-страстна от вино непито.
Да, зная, светът е ужасно суров,
но кой битието ще пита?

Ти често нахлуваш в съня ми и там
аз явно бълнувам защото,
поднасяйки чаша препълнена с плам
усещам потта по челото.

В мечтите ми влизаш и не, не греша,
там чувствам те толкова моя,
че често ти давам уханни цветя...
Ти шепнеш ми " Твоя съм, твоя..."

Отпия ли вино и в него си ти.
В звездите, очите ти виждам.
В храма се моля: С мен остани!...
На себе си даже завиждам.

Любов, ти прекрасна, стани ми съдба!
Да пием от чашата двама!
Душата ми, тя е твоя врата.
Кълна се - опасности няма!