По-ярка от слънце си моя любов,
по-страстна от вино непито.
Да, зная, светът е ужасно суров,
но кой битието ще пита?
Ти често нахлуваш в съня ми и там
аз явно бълнувам защото,
поднасяйки чаша препълнена с плам
усещам потта по челото.
В мечтите ми влизаш и не, не греша,
там чувствам те толкова моя,
че често ти давам уханни цветя...
Ти шепнеш ми " Твоя съм, твоя..." ...