Към Бог
Дали защото вярата отколе крее,
едва крепи се върху иглен връх,
аз светлина си пожелах от Тебе,
изгубя ли се в земния си път.
А ако в чашата горчилката прелее,
да те потърся сред небесния чертог.
Да знам, че дебне ме спасение -
на дъното на чашата ще ме очаква Бог!
Той всяка пролет в нас възкръсва,
потребен като въздух и като вода.
С пламък на свещица времето се връща,
в смирение, в молитва и в една сълза.
След нощ такава чудотворна вярвам,
със зрънце по-добър ще е светът!
И няма да допуснем след „Осанна!“
доброто да разпъваме на кръст!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
