Към Дария Красимирова Минкова

                                                              Любовен дъжд вали над мен,

                                                              и с чувства топли ме облива,

                                                              и тъй безспирно ден след ден,

                                                              сърцето от любов прелива.

                                                              И стана ручей този дъжд,

                                                              запял омайно-блага песен,

                                                              и тъй душата ми надлъж,

                                                              отлитна в миг и се възнесе.

                                                             И този ручей стана бряг,

                                                 обсипан със хиляди цветя,

                                                 и тъй очите ми следят,

                                                 какъв букет да ти сбера.

                                                 И стана в рози този бряг,

                                                 и розите в звезди небесни,

                                                 и тез звезди в ситен сняг,

                                                 а този сняг в любовни песни.

                                                 И всички те живеят в мен,

                                                 любовна приказка разказват,

                                                 прелистват чувства ден след ден,

                                                 и с нежен глас тихо казват:

                                                 - Ще бъдем само твоя сън,

                                                   а като се събудиш тичай,

                                                   иди при Дария навън,

                                                   и само нея ти обичай!

                                                  И сякаш блясна в мен искра,

                                                  събудих се в миг и тичах,

                                                  послушах всички в съня,

                                                  защото истински обичах.

                                                  И вън на пътя беше тя,

                                                  и чуди се - защо ли тичам?

                                                  И аз я хванах за ръка,

                                                  и казах: - Само теб обичам!