Към дъщеря ми
Мило мамино единствено дете,
реши да вземеш живота си в свои ръце.
Не ти знае още малката главица
колко тъга очаква твоята душица.
Знаеш ли ти, мамино мило момиче,
животът навън е много различен
Не всичко е любов, щастие и радост.
Често ще ти свива сърцето от жалост.
Мисля дали ти омръзна да съм болна,
или от нещо друго си недоволна?
Всяко птиче, когато достатъчно порасне,
отлита от гнездото да търси своето щастие.
Много си ми мила и си ми едничка.
Все още те имам за доста мъничка.
Говорих дълго и се измъчвам, терзая,
но това решение си е твое накрая.
Ще плача дълго и за теб ще се моля,
дори за курбан – агне ще ти заколя.
Да бъдеш щастлива, да бъдеш здрава
и да не ме обричаш на дълга забрава.
От нараненото ми сърце капе кръв,
но за тебе любимият е вече пръв.
Така е с всички, така било е и с мен,
дано да не се каеш някой ден.
Не забравяй никога бащиният дом,
това е човешки неписан закон.
Не ни оставяй само в спомена назад
и прекрачвай често нашият праг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены
