23 апр. 2006 г., 08:33

КЪМ ХАМЛЕТ 

  Поэзия
835 0 1

 

 

“Да бъдеш или не” - все едно е това.

За мен е по-важно какъв си сега.

Лесно нараняваш Офелия –

това всеки го може.

Нейните чувства към теб

защо да те тревожат?

Понеже си принц

безнаказано убиваш човек,

дори ако е зад завеса

и не е опасен за теб.

Хора ти се възхищават,

но не разбирам защо.

Та ти носиш само разруха

за онези, които обичат.

И ще направиш ли нещо реално

или само ти думи приличат?

Казват, такъв бил животът

тогава в Дания,

но към безумие да тласнеш Офелия –

не е това оправдание.

Разбирам, че моите думи

са в разрез с нечии мнения.

Аз това мисля! Но не казвам,

че тяхното лъжа за мене е.

 

Всеки от нас е различен

и ние знаем това.

Но за мен друго е главното

и ме вълнува сега.

 

А кое е то –

единствено знае Тя!

 

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И мен отдавна ме вълнува тази тема.
    "Въпросно време Шекспиров сюжет,
    заставам на пропаста на ръба,
    на времето ми пътят не е лек.
    Да бъда ли със другите наравно
    или да бъда себе си,която.....
    ............."Преди 20 години го бях писала и сега изплува в съзнанието ми.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??