КЪМ ХАМЛЕТ
“Да бъдеш или не” - все едно е това.
За мен е по-важно какъв си сега.
Лесно нараняваш Офелия –
това всеки го може.
Нейните чувства към теб
защо да те тревожат?
Понеже си принц
безнаказано убиваш човек,
дори ако е зад завеса
и не е опасен за теб.
Хора ти се възхищават,
но не разбирам защо.
Та ти носиш само разруха
за онези, които обичат.
И ще направиш ли нещо реално
или само ти думи приличат?
Казват, такъв бил животът
тогава в Дания,
но към безумие да тласнеш Офелия –
не е това оправдание.
Разбирам, че моите думи
са в разрез с нечии мнения.
Аз това мисля! Но не казвам,
че тяхното лъжа за мене е.
Всеки от нас е различен
и ние знаем това.
Но за мен друго е главното
и ме вълнува сега.
А кое е то –
единствено знае Тя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
