11 июн. 2024 г., 09:02

Към хоризонта

710 2 0

 

Морето, ето го насреща!
Някак примамливо зове,
с красотата си безбрежна
и гореща,
вика, и нищо не може да го спре!

 

Към хоризонта! Там далеко!
Към приказните дни на детство,
сякаш сърцето ми полита
и става на душата леко!

 

Безгрижие, вълни и пясък...
Тишина!
Примамливо шепти за любовта...
А тя, пяната морска на вълните,
нежно гали, сякаш пита:

 

"Ще дойдеш ли към хоризонта?
Там има приказни страни!
Там душата ти полита
на гребенът на морските вълни!

 

Ще дойдеш ли?"
Сякаш е нужно да ме пита!
С вълните душата ми отлита
към хоризонта и към моята мечта,
към жената - сродната душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромир Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...