14 нояб. 2023 г., 11:50

Към колежки

1K 0 0

Колежки в предпечата

желаят, без съмнение

и с оглед на нещата,

едно стихотворение.

 

Не знам как да наема,

да хвана словореда-

очаквах аз поема,

написах два -три реда.

 

Какво ще се получи,

щом пиша ала-бали-

отритнат като куче,

засипан със похвали.

 

Каквото да напиша

е с уговорка яка.

Ще вляза в тази ниша:

,,Изпуснахте си влака!

 

Че музата замина

май в командировка.

Сърдита ме подмина!"-

е моята трактовка!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...