Nov 14, 2023, 11:50 AM

Към колежки

  Poetry » Civic
1K 0 0

Колежки в предпечата

желаят, без съмнение

и с оглед на нещата,

едно стихотворение.

 

Не знам как да наема,

да хвана словореда-

очаквах аз поема,

написах два -три реда.

 

Какво ще се получи,

щом пиша ала-бали-

отритнат като куче,

засипан със похвали.

 

Каквото да напиша

е с уговорка яка.

Ще вляза в тази ниша:

,,Изпуснахте си влака!

 

Че музата замина

май в командировка.

Сърдита ме подмина!"-

е моята трактовка!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Янков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...