Nov 14, 2023, 11:50 AM

Към колежки

  Poetry » Civic
1K 0 0

Колежки в предпечата

желаят, без съмнение

и с оглед на нещата,

едно стихотворение.

 

Не знам как да наема,

да хвана словореда-

очаквах аз поема,

написах два -три реда.

 

Какво ще се получи,

щом пиша ала-бали-

отритнат като куче,

засипан със похвали.

 

Каквото да напиша

е с уговорка яка.

Ще вляза в тази ниша:

,,Изпуснахте си влака!

 

Че музата замина

май в командировка.

Сърдита ме подмина!"-

е моята трактовка!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Янков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....