14.11.2023 г., 11:50

Към колежки

1K 0 0

Колежки в предпечата

желаят, без съмнение

и с оглед на нещата,

едно стихотворение.

 

Не знам как да наема,

да хвана словореда-

очаквах аз поема,

написах два -три реда.

 

Какво ще се получи,

щом пиша ала-бали-

отритнат като куче,

засипан със похвали.

 

Каквото да напиша

е с уговорка яка.

Ще вляза в тази ниша:

,,Изпуснахте си влака!

 

Че музата замина

май в командировка.

Сърдита ме подмина!"-

е моята трактовка!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...