8 июл. 2014 г., 20:39

Към моята любима

961 0 0

                                                      Живей любов по-мощна от морето,

                                                      живей в мен и в моите мечти,

                                                      живей ти тук - в душата и сърцето,

                                                      защото там единствена си ти.

 

                                                      Че виждам мила твоята усмивка,

                                                       и чувам скъпа нежния ти глас,

                                                       да дойда искам при теб на почивка,

                                                       далеч от града във който съм аз.

 

                                                       Очите за теб сълзи пропиляват,

                                                       и плачат безспирно без да се спрат,

                                                       в сълзите си готови да отплават,

                                                       сърцето мое с тях да заберат.

 

                                                      

 

                                  

                                                       

                                                      

                                                       

                                                     

 

                                                

 

                                                     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...