Jul 8, 2014, 8:39 PM

Към моята любима

  Poetry » Love
949 0 0

                                                      Живей любов по-мощна от морето,

                                                      живей в мен и в моите мечти,

                                                      живей ти тук - в душата и сърцето,

                                                      защото там единствена си ти.

 

                                                      Че виждам мила твоята усмивка,

                                                       и чувам скъпа нежния ти глас,

                                                       да дойда искам при теб на почивка,

                                                       далеч от града във който съм аз.

 

                                                       Очите за теб сълзи пропиляват,

                                                       и плачат безспирно без да се спрат,

                                                       в сълзите си готови да отплават,

                                                       сърцето мое с тях да заберат.

 

                                                      

 

                                  

                                                       

                                                      

                                                       

                                                     

 

                                                

 

                                                     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...