13 мая 2018 г., 00:39

Към началото

446 0 0

КЪМ НАЧАЛОТО

 

Вечерта плисна смълчани лъчи,

попили тайните на уморения ден.

Заключи ги в тръпнещи тишини,

към душите и сърцата устремени.

 

Лунният прах сребро сипе в съня.

Звездите палят светулкови свещи.

Души се сливат свято в любовта,

далеч от злоба, завист и лъжи.

 

Зората ръси тайнствено росата.

Лъч слънчев я реди на кристали.

Кафето разнася в ухания аромата.

За ден нов, Бог с любов ни погали...

 

12 05 2018

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...