13 мая 2018 г., 00:39

Към началото 

  Поэзия
272 0 0

КЪМ НАЧАЛОТО

 

Вечерта плисна смълчани лъчи,

попили тайните на уморения ден.

Заключи ги в тръпнещи тишини,

към душите и сърцата устремени.

 

Лунният прах сребро сипе в съня.

Звездите палят светулкови свещи.

Души се сливат свято в любовта,

далеч от злоба, завист и лъжи.

 

Зората ръси тайнствено росата.

Лъч слънчев я реди на кристали.

Кафето разнася в ухания аромата.

За ден нов, Бог с любов ни погали...

 

12 05 2018

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??