27 окт. 2012 г., 14:43  

Към небето 

  Поэзия
703 0 2

КЪМ НЕБЕТО

 

Всичко даваше ми ти,

пускаше ме да играя.
Казваше: "Чети, чети!",

за да мога и да зная.

 

Бе ти най-добрата дружка

за мечти към небесата...

И аз, като твоя внучка,

сбирах пак пред нас децата...

 

"Непослушното козле" -

първата дебела книга,

дето аз, макар и зле,

четох без да кажа "Стига"!

 

Но сега не си ти вече

близо винаги до мен

и аз - малкото човече,

попораствам ден след ден.

 

Нямах време аз, буквално,

тези думи да изричам,

но сега, макар и жално

казвам ти, че те обичам!

 

И щом гледам към небето,

пак се сещам за това:

именно, че бях детето

с баба най-добра в света!!!

 

© Ралица Костова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Присви ме от ляво! Много е нежно,а като внуците ми са на 3 хиляди километра от мен,го приех като нещо много лично.Благодаря ти,за това!
  • Тъжно, но искрено!
Предложения
: ??:??