КЪМ НЕБЕТО
Всичко даваше ми ти,
пускаше ме да играя.
Казваше: "Чети, чети!",
за да мога и да зная.
Бе ти най-добрата дружка
за мечти към небесата...
И аз, като твоя внучка,
сбирах пак пред нас децата...
"Непослушното козле" -
първата дебела книга,
дето аз, макар и зле,
четох без да кажа "Стига"!
Но сега не си ти вече
близо винаги до мен
и аз - малкото човече,
попораствам ден след ден.
Нямах време аз, буквално,
тези думи да изричам,
но сега, макар и жално
казвам ти, че те обичам!
И щом гледам към небето,
пак се сещам за това:
именно, че бях детето
с баба най-добра в света!!!
© Ралица Костова Все права защищены