В твоето сърце, приятелю красив,

защо е безнадежден плач?

Защо си ти сега унил?

Не е ли слънцето едно за всички нас?

След буря усмихнат ден е пак,

до теб не съм ли аз сега,

държащ твоята ръка,

за надежда и лъчи, дори и да боли.

Не тъжи, не проклинай всичко,

не, не и себе си,

смелост иска се, вярвай, можеш ти.

Нека дъжд от злини вали,

ти си доброта, ти си светлина.

Дори и в клетка сърцето ти блести.

Сега в пламъци гори света,

но над тях си ти,

затова за себе си бори се

и нека сърцето ти вечно да тупти.