В твоето сърце, приятелю красив,
защо е безнадежден плач?
Защо си ти сега унил?
Не е ли слънцето едно за всички нас?
След буря усмихнат ден е пак,
до теб не съм ли аз сега,
държащ твоята ръка,
за надежда и лъчи, дори и да боли.
Не тъжи, не проклинай всичко,
не, не и себе си,
смелост иска се, вярвай, можеш ти.
Нека дъжд от злини вали, ...