... към нищото
Пътуваш днес към нищото, любими. На лодката веслата окъсяха.
Морето не е вече до колене... на дъното му няма почитатели.
Илюзията не е чудна приказка... и ти, прощавай, не, не си писател.
Днес думите са груби... по презумпция - левашко харакири за душата.
Не знам защо ти пиша, имах нужда от малко злободневно слово-блудство.
Ще млъкна изведнъж и ще изпсувам със чувството, че думите са средство,
а не причина, за да те достигна, откакто те напуснах... все те няма,
но свиквам, все по-рядко те сънувам... и липсата е някак си достатъчна.
Но, сигурна съм, първо те обичах... и бавно любовта изтля в омраза.
А след това не спрях - и пишех, пишех, все глупости, кому ли са потрябвали.
Ти можеш да останеш там - сред нищото, със Господ да си правите компания,
но стане ли ти скучно, навестявай ме, ще пийнем водка с лед - като приятели.
Навярно ще е нужна и поанта. Ще пиша с две ръце, за да я стигна.
Досаден беше този стих... навярно, чак времето припряно се изкиска.
Прощавам си поредното безвкусие, за теб да мисля, но ще го преглътна.
Дори не се съмнявам, че ти липсвам. Не се забравя лесно, че съм истинска!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Стоева Все права защищены
