Към нищото

Комментарии

• 

  Иринакис (Ирина Колева)

  Ти кефиш, обаче! За стихотата не мога да се разпиша с две ръце, но не е нужно. На мен ми идват сложни и затова не се опитвам да ги тълкувам, и бъркам буквалния превод. Направи ми впечатление друго. В стремежа си да скандализираш и засилиш ефекта, нахвърляш картините така, че ако трябваше да се изобрази на платно, това стихо щеше да изглежда като деветата вълна на Айвазовски, погълнала синът на човека, на Магрит, пред ужасения поглед на човечето на Мунк.
  Предполагам, че това са сложни състояния, но според мен биха се радвали на по голям успех, ако бяха описани просто. Защото са човешки, а човекът е просто устроен. И читателят, и мазохистичният ентусиаст. Нека да не се заблуждаваме.

  2021-07-09T17:31:41+03:00
• 

  anahataroot (Зигфрид В.)

  Интересен стих. За някои хора, съществуването е наистина като невротично. Мисля си, че то е такова именно защото хората страдат от собствената си еволюция. Това някъде го бях чул. Спомените и мислите за бъдещето се превръщат в “лоши мисли”, а са способности на човека уж за да му помагат в живота… така мислите се превръщат в капан, защото човека се явява неспособен да ги управлява, тоест да се познава и приема. Страда от спомените, страхува се от мислите си за бъдещето, депресира се от гняв. Сякаш. 😊

  2021-07-09T14:08:44+03:00