СамоДива11 (Лора)
31 55
9 июл. 2021 г., 00:12

Към нищото 

  Поэзия » Философская, Другая
468 0 2

Към нищото

 

Изморени жили, почиващи в тревата, 

от някогашен бяг, стимулиран от страх... 

Без напрежение, като избухнала граната, 

в мир разлагат се паника, муцуна, крак...

 

Глътката текила се готви да евтаназира

десет мозъчни клетки, молещи в агония

Проядени от лоши мисли конвулсират, 

но алкохолът носи статична кататония

 

Битието като ритащи крака на обесен

тече в неспокоен, несвършващ спазъм

Скоро от хипоксията клетникът е отнесен, 

освободен от мазохистичния ентусиазъм... 

 

 

 

 

 

​​​​​​Коментар: Тук съм изразила идеята за постигане на пълен мир и покой чрез смърт, край или достигане до "нищото". Съществуването е видяно като болезнено, невротично, неспирно движение, предизвикано от негативни стимули като страх, а липсата на съществуване и движение като единственото спасение от екзистенциалната безкрайна и безсмислена болка. Нищото е блажената почивка, която прекратява "мазохистичния ентусиазъм" на страдащия жив да остане жив, за да продължи да страда... 

 

Целта ми не е да всявам излишен негативизъм! (Това че в поезията си отразявам основно депресивни емоции и идеи, не значи, че не виждам и хубави неща все пак или че не съм благодарна за тях...) За мен мисълта за апокалипсис и край е много освобождаваща от страхове, очаквания, вина, срам, омраза, себеомраза, съмнения и цялата екзистенциална драма... Като се опитах стихотворението да бъде по-сложно и оригинално от обичайните ми произведения! Благодаря на тези, които четат! 

 

© Лора Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ти кефиш, обаче! За стихотата не мога да се разпиша с две ръце, но не е нужно. На мен ми идват сложни и затова не се опитвам да ги тълкувам, и бъркам буквалния превод. Направи ми впечатление друго. В стремежа си да скандализираш и засилиш ефекта, нахвърляш картините така, че ако трябваше да се изобрази на платно, това стихо щеше да изглежда като деветата вълна на Айвазовски, погълнала синът на човека, на Магрит, пред ужасения поглед на човечето на Мунк.
    Предполагам, че това са сложни състояния, но според мен биха се радвали на по голям успех, ако бяха описани просто. Защото са човешки, а човекът е просто устроен. И читателят, и мазохистичният ентусиаст. Нека да не се заблуждаваме.
  • Интересен стих. За някои хора, съществуването е наистина като невротично. Мисля си, че то е такова именно защото хората страдат от собствената си еволюция. Това някъде го бях чул. Спомените и мислите за бъдещето се превръщат в “лоши мисли”, а са способности на човека уж за да му помагат в живота… така мислите се превръщат в капан, защото човека се явява неспособен да ги управлява, тоест да се познава и приема. Страда от спомените, страхува се от мислите си за бъдещето, депресира се от гняв. Сякаш. 😊
Предложения
: ??:??