Към нищото
Изморени жили, почиващи в тревата,
от някогашен бяг, стимулиран от страх...
Без напрежение, като избухнала граната,
в мир разлагат се паника, муцуна, крак...
Глътката текила се готви да евтаназира
десет мозъчни клетки, молещи в агония
Проядени от лоши мисли конвулсират,
но алкохолът носи статична кататония
Битието като ритащи крака на обесен
тече в неспокоен, несвършващ спазъм
Скоро от хипоксията клетникът е отнесен, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up