Рисувай светове, Поете!
Студени, мрачни, без луни,
където огънче не свети
над вледенените скали!
Рисувай с обич топлината
дори на малката звезда,
която колебливо-опашато
оставя в черното следа!
Рисувай нежно светлината
на еднослънчева заря,
която гали рамената
на влюбените през деня!
Рисувай страстно огън, лава!
Със три, със четири слънца
свят, който да оставя
следи по нашите лица!
И с времето се заигравай
- зад теб, пред теб са векове…
Перото само не оставяй!
Поете!
Моля те!
Рисувай светове!
© Георги Динински Все права защищены
Благодаря за вашият коментар прекрасен на мой стих.