Откривам се по малко

във всеки миг от светлина...

Разгръщам се като онази вечна книга

събрала мъдростите на света.

Вървя към себе си отдавна

и всяка крачка изпит е или съдба.

И с всеки удар на сърцето

в мен пулсира вечността.

Започна всичко в онзи час в който

вдишах с първа глътка теб живот,

а после правих първи стъпки

без път... откривах те суров.

Не знаех с ум, а със сърцето,

че следвам своя собствен глас.

И плувах с бурите в морето

предначертани от великият ми АЗ.

Разбрах, че всяка трудност ме калява

и всяка мъка възвисява ми духа.

Че скърбите до Бог ме доближават

и кръста който нося, си е моята борба.

Но имах сто въпроса без отговор сега...

Къде сме тръгнали, какво целим,

защо създадени сме, имаме ли мисия,

какво постигнахме за всички времена?

Цял един живот не стига, без отговор са

как, какво, защо, къде?

Спираш, тръгваш, вземаш, даваш,

смисълът го има, или не...

Едно е ясно, като светъл ден

в сърцето скрит е моят АЗ.

И не е нужно да го търся

доближавам го със всеки час.

За този дълъг път към себе си аз знам

равен е на две педи и е още там

Цял живот не стига да го извървя

но ще продължа, вървя.., вървя...