Към себе си
Не се изкушавай за трона на другите.
Те си знаят цената на възкачване.
Не им завиждай за короната. Не си струва
нито за трънната, … нито за златната!
Недей да вървиш по чуждите стъпки.
Отпечатъкът им гнездо е на чужди вини,
препълно с наивни илюзии - съчки.
Навътре към себе си първо тръгни.
Ще плачеш от раните. Със сухи очи.
Сълзите ли? Текат към душата, навътре.
Преплувай тъгата, а после отпий
увереност жадна от олтара на утрото.
Там твоя трон те очаква. Скован
от пироните на собственото ти разпятие.
Виж, разлиства се всеки ден изживян
и цъфти. Цъфти в най-нежно дихание!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
Но да, от късната античност до днес въпросите за самопознанието и вътрешната сила наистина продължават да са актуални. Благодаря, Младене, благодаря ти много за прекрасния коментар, а също и за поставяне на стихотворението в „любими“. За мен това е ценен жест.
