Не се изкушавай за трона на другите.
Те си знаят цената на възкачване.
Не им завиждай за короната. Не си струва
нито за трънната, … нито за златната!
Недей да вървиш по чуждите стъпки.
Отпечатъкът им гнездо е на чужди вини,
препълно с наивни илюзии - съчки.
Навътре към себе си първо тръгни.
Ще плачеш от раните. Със сухи очи.
Сълзите ли? Текат към душата, навътре.
Преплувай тъгата, а после отпий
увереност жадна от олтара на утрото.
Там твоя трон те очаква. Скован
от пироните на собственото ти разпятие.
Виж, разлиства се всеки ден изживян
и цъфти. Цъфти в най-нежно дихание!
© Даниела Виткова Все права защищены
Мила Вили, радвам се и много ти благодаря за коментара 🌹 За поставяне на стихотворението ми в „любими“ също. 💕