Към теб
Опитах да летя,
но не можах
от земята да отлепя.
Крилете
още ми са мокри
от сълзите ти
среднощни.
Опитах се
да се затичам,
но коленете ми
поддадоха,
натежали от тежестта
на твойте грижи.
Нос забих в пръстта,
но пак влачех се
към теб.
Единствено сърцето ми
пътя пак ми сочеше.
Пътят дълъг е!
Не спирам!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены