Към теб
Опитах да летя,
но не можах
от земята да отлепя.
Крилете
още ми са мокри
от сълзите ти
среднощни.
Опитах се
да се затичам,
но коленете ми
поддадоха,
натежали от тежестта
на твойте грижи.
Нос забих в пръстта,
но пак влачех се
към теб.
Единствено сърцето ми
пътя пак ми сочеше.
Пътят дълъг е!
Не спирам!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
