Към теб
Опитах да летя,
но не можах
от земята да отлепя.
Крилете
още ми са мокри
от сълзите ти
среднощни.
Опитах се
да се затичам,
но коленете ми
поддадоха,
натежали от тежестта
на твойте грижи.
Нос забих в пръстта,
но пак влачех се
към теб.
Единствено сърцето ми
пътя пак ми сочеше.
Пътят дълъг е!
Не спирам!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
