Към теб ме водеше душата
Вървях по хиляди пътеки
с трънак обрасли отстрани
и много тъжни, и нелеки
редуваха се нощи с дни.
И търсех тебе, и навеки
не ме сломиха стръмнини.
В съдбата мъчи се човек и
несправедливост го петни.
Не ме предадоха нозете,
че вярвах в срещата ни аз.
Не знам какво са боговете,
но ти си моя звезден час.
Към теб ме водеше душата.
Ти с обич сбъдна ми мечтата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Асенчо Грудев Все права защищены
