Вървях по хиляди пътеки
с трънак обрасли отстрани
и много тъжни, и нелеки
редуваха се нощи с дни.
И търсех тебе, и навеки
не ме сломиха стръмнини.
В съдбата мъчи се човек и
несправедливост го петни.
Не ме предадоха нозете,
че вярвах в срещата ни аз.
Не знам какво са боговете,
но ти си моя звезден час.
Към теб ме водеше душата.
Ти с обич сбъдна ми мечтата.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
