Към зората
Посрещнах изгрева на слънцето
потопиха се лъчите му в морето
озарена душата ми се радва,
че слънцето на вълните докладва.
После слънцето закри очи в морето
и плавно качи се до небето
този ден ще се отронят две сълзи
в празната ми стая тишината мълчи.
Идва краят на деня, захожда и залязва
този ден от календара мисъл го отрязва
последен лъч на слънцето изгаря
и небето ме завива,луната ми повтаря.
Нощта е тиха, оплодена от мъдростта
запазила е святост и вяра в радостта
ще затихнат сенките на светлината
тихият повей ме отвежда към зората.
© Йонка Янкова Все права защищены