16 июл. 2015 г., 18:14

Към зората

500 0 0

                                                                   Към зората

 

 

Посрещнах изгрева на слънцето

потопиха се лъчите му в морето

озарена душата ми се радва,

че слънцето на  вълните  докладва.

 

После слънцето закри очи в морето

и плавно качи се до небето

този ден ще се отронят две сълзи

в празната ми стая тишината мълчи.

 

Идва краят на деня, захожда и залязва

този ден от календара мисъл го отрязва

последен лъч на слънцето изгаря

и небето ме завива,луната ми повтаря.

 

Нощта е тиха, оплодена от мъдростта

запазила е святост и вяра в радостта

ще затихнат сенките на светлината

тихият повей ме отвежда към зората.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...