Към зората

Посрещнах изгрева на слънцето

потопиха се лъчите му в морето

озарена душата ми се радва,

че слънцето на  вълните  докладва.

После слънцето закри очи в морето

и плавно качи се до небето

този ден ще се отронят две сълзи

в празната ми стая тишината мълчи.

Идва краят на деня, захожда и залязва

този ден от календара мисъл го отрязва

последен лъч на слънцето изгаря

и небето ме завива,луната ми повтаря.

Нощта е тиха, оплодена от мъдростта

запазила е святост и вяра в радостта

ще затихнат сенките на светлината

тихият повей ме отвежда към зората.