14 мар. 2013 г., 09:22

Кънтиш

931 0 2
   

Кънтиш. Във мислите.

До костите.

В очите ми - по тебе разпилени.

Оглушавам понякога.

Силен си.

В сърцето ми -

разпукана камбана.

Кънтиш. Вибрирам.

Чуваш ли ме нощем?

Протягам се през дни

и разстояния.

И непотърсено в съня ти влизам.

Като прегръдка. И утеха.

Разкаяние.

Защото всъщност... знаеш, че ме няма.

И теб те няма.

Няма те.

 

 

~Endless~

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...