27 июл. 2013 г., 21:49

Кървав печат

841 0 2

                                                            Кървав печат

                                                                         

                                                         Спуска се нощта.

                                                         В планината притъмнява.

                                                         Над смълчаната гора

                                                         луната плахо изгрява.

                                                         Тъжна, замислена, сама

                                                         тръгва пътя си да дири

                                                         в небесната тъма

                                                         по звездните ориентири.

                                                         Вихър тишината подгони.

                                                         Дъбове стари тела разклащат.

                                                         Листата в гъстите клони

                                                         тъжен разказ захващат.

                                                         За народното приготовление,

                                                         за неравната борба

                                                         на свето Преображение

                                                         започнала в Странджа планина.

                                                         За дружините смъртни

                                                         тръгнали към спящите села

                                                         по пътеките стръмни

                                                         обляни от лунна светлина.

                                                         За радостта народна

                                                         на слънцето с първите лъчи,

                                                         донесло жадуваната свобода

                                                         за поробените им души.

                                                         За дружините тръгващи с утринта,

                                                         с комити в нестройна редица,

                                                         съпроводени от риданията и плача

                                                         на жените и дребни дечица.

                                                         С огън горящ в сърцата

                                                         към огъня - клада за тях

                                                         в името на свободата

                                                         запален от народния гняв.

                                                         В земята кости да положат,

                                                         с живота да се разделят

                                                         и кървав печат да сложат,

                                                         в историята страница да скрепят.

                                                                                   

           По случай 110 години от Илинденско-Преображенското въстание на българите в Македония и Одринска Тракия.                         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С огън горящ в сърцата! Силно и хубаво !
  • "Ясен месец веч изгрява
    над зелената гора.
    в цяла Странджа роб запява
    песен нова юнашка..."

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...