Кървав печат

                                                            Кървав печат

                                                         Спуска се нощта.

                                                         В планината притъмнява.

                                                         Над смълчаната гора

                                                         луната плахо изгрява.

                                                         Тъжна, замислена, сама

                                                         тръгва пътя си да дири

                                                         в небесната тъма

                                                         по звездните ориентири.

                                                         Вихър тишината подгони.

                                                         Дъбове стари тела разклащат.

                                                         Листата в гъстите клони

                                                         тъжен разказ захващат.

                                                         За народното приготовление,

                                                         за неравната борба

                                                         на свето Преображение

                                                         започнала в Странджа планина.

                                                         За дружините смъртни

                                                         тръгнали към спящите села

                                                         по пътеките стръмни

                                                         обляни от лунна светлина.

                                                         За радостта народна

                                                         на слънцето с първите лъчи,

                                                         донесло жадуваната свобода

                                                         за поробените им души.

                                                         За дружините тръгващи с утринта,

                                                         с комити в нестройна редица,

                                                         съпроводени от риданията и плача

                                                         на жените и дребни дечица.

                                                         С огън горящ в сърцата

                                                         към огъня - клада за тях

                                                         в името на свободата

                                                         запален от народния гняв.

                                                         В земята кости да положат,

                                                         с живота да се разделят

                                                         и кървав печат да сложат,

                                                         в историята страница да скрепят.

           По случай 110 години от Илинденско-Преображенското въстание на българите в Македония и Одринска Тракия.