30 дек. 2008 г., 10:18

Kървавата лейди

650 0 5
          Kървавата лейди



Наричаха ме кървавата лейди,

защото обичах да наранявам.

Подигравах се със всички пеейки,

но уви, сега много съжалявам.

 

Раздирах аз всяка следваща душа,

газех всяко обикнало ме сърце.

Дойде момент, в който останах сама,

взирайки се в кървавите си ръце.

 

Присмивах се над всяка една сълза,

която бе изплакана зарад мен.

Подминавах всяка човешка тъга

и така всеки следващ ден подир ден.

 

А сега кървавата лейди тъжи,

плачеща, огорчена, наранена,

че от глупост сърцето си подари.

И кървавата лейди тихо стене.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • нищо не остава ненаказано мола
  • Права си, Ивче. Всъщост стихът е отправен към тези момичета/жени, които се подиграват с хорските чувства. Крайно недостойно е и не мога да подмина всички тези случаи с пренебрежение и апатия.
  • Стефи, този стих е просто литературна измислица, нали? Надявам се да не е по истински случай!
  • не е трябвало така да постъпваш,но е хубаво,че се осъзнаваш!По-добре късно отколкото никога!Поздрав!
  • Време е за равносметка!
    Хубави са!
    И стиха, и извода в него!
    Поздрав, Усмивчице!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...