Dec 30, 2008, 10:18 AM

Kървавата лейди

  Poetry
649 0 5
          Kървавата лейди



Наричаха ме кървавата лейди,

защото обичах да наранявам.

Подигравах се със всички пеейки,

но уви, сега много съжалявам.

 

Раздирах аз всяка следваща душа,

газех всяко обикнало ме сърце.

Дойде момент, в който останах сама,

взирайки се в кървавите си ръце.

 

Присмивах се над всяка една сълза,

която бе изплакана зарад мен.

Подминавах всяка човешка тъга

и така всеки следващ ден подир ден.

 

А сега кървавата лейди тъжи,

плачеща, огорчена, наранена,

че от глупост сърцето си подари.

И кървавата лейди тихо стене.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • нищо не остава ненаказано мола
  • Права си, Ивче. Всъщост стихът е отправен към тези момичета/жени, които се подиграват с хорските чувства. Крайно недостойно е и не мога да подмина всички тези случаи с пренебрежение и апатия.
  • Стефи, този стих е просто литературна измислица, нали? Надявам се да не е по истински случай!
  • не е трябвало така да постъпваш,но е хубаво,че се осъзнаваш!По-добре късно отколкото никога!Поздрав!
  • Време е за равносметка!
    Хубави са!
    И стиха, и извода в него!
    Поздрав, Усмивчице!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...