Остави ме, със друг си ти сега.
За мене страдала си,
със него щастлива си.
Искаш да ти вярвам, че те е боляло,
искам да усетиш моята болка отляво.
Не посмя в очите да ме погледнеш,
когато фаталните думи ти изрече.
Иска ми се да бе един кошмар,
събуждам се и нищо не с е е случило.
Спомени горят като безкрайна свещ,
думите ти ножове които още дълбаят в мен.
Минаха години,
минаха и си заминаха.
Ти намери друг,
аз останах сам.
Ти с него си сега,
аз мисля си за теб в нощта.
И идва време своя извод да направиш
и ако можеш отново да ме обориш,
когато казвам, че за тебе нищо не съм бил.
Нанесе своя удар,
гледаш разбитата душа,
и обръщаш глава.
"Извинявай" не смей да ми казваш,
късно е,
тази дума не може да излекува кървящото сърце.
Отново бях глупакът,
объркал пътя в любовта.
Отново повярвал в неправилната жена,
ще ближа раните солени, като самотно куче във нощта.
Автор: Б. Димитров
© Бойко Димитров Все права защищены