Остави ме, със друг си ти сега. 
За мене страдала си,
със него щастлива си. 
Искаш да ти вярвам, че те е боляло, 
искам да усетиш моята болка отляво.
Не посмя в очите да ме погледнеш, 
когато фаталните думи ти изрече.
Иска ми се да бе един кошмар, 
събуждам се и нищо не с е е случило.
Спомени горят като безкрайна свещ, 
думите ти ножове които още дълбаят в мен. 
Минаха години, 
минаха и си заминаха.
Ти намери друг, 
аз останах сам. 
Ти с него си сега, 
аз мисля си за теб в нощта.
И идва време своя извод да направиш 
и ако можеш отново да ме обориш, 
 когато казвам, че за тебе нищо не съм бил. 
Нанесе своя удар, 
гледаш разбитата душа, 
и обръщаш глава. 
"Извинявай" не смей да ми казваш, 
късно е, 
тази дума не може да излекува кървящото сърце. 
Отново бях глупакът, 
объркал пътя в любовта.
Отново повярвал в неправилната жена, 
ще ближа раните солени, като самотно куче във нощта. 

Автор: Б. Димитров