4.05.2017 г., 1:13

Кървя

668 0 0

Остави ме, със друг си ти сега. 
За мене страдала си,
със него щастлива си. 
Искаш да ти вярвам, че те е боляло, 
искам да усетиш моята болка отляво.
Не посмя в очите да ме погледнеш, 
когато фаталните думи ти изрече.
Иска ми се да бе един кошмар, 
събуждам се и нищо не с е е случило.
Спомени горят като безкрайна свещ, 
думите ти ножове които още дълбаят в мен. 
Минаха години, 
минаха и си заминаха.
Ти намери друг, 
аз останах сам. 
Ти с него си сега, 
аз мисля си за теб в нощта.
И идва време своя извод да направиш 
и ако можеш отново да ме обориш, 
 когато казвам, че за тебе нищо не съм бил. 
Нанесе своя удар, 
гледаш разбитата душа, 
и обръщаш глава. 
"Извинявай" не смей да ми казваш, 
късно е, 
тази дума не може да излекува кървящото сърце. 
Отново бях глупакът, 
объркал пътя в любовта.
Отново повярвал в неправилната жена, 
ще ближа раните солени, като самотно куче във нощта. 


Автор: Б. Димитров

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....