Късен сезон
Есента си капе в унил листопад.
Няма златни паради – умират мечтите,
като листове сиви сред лихата смрад,
на размекнала тиня и корени сити.
Дървета и корени – проза и стих.
Сезони и време – земя и вселена.
И хора – човеци... Животът, е тих,
когато възпят е в красива поема.
Ала, не песните движат света –
когато на роба му дойде до гуша,
наместо звучно красиви слова,
тръба предпочита да слуша.
Но истини много и много съдби
кръстосват се плахи и боси.
В морето житейско сред мъртви води,
назряват въпроси...
Въпроси:
Къде да се търсим?
Какво ще намериме?
Кога ще се срещнем
сред толкова истини,
човек със човека –
ръце да си стиснеме,
а после да тръгнем
в различни посоки,
щастливи и горди,
че просто сме
истински?
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
нямам думи!
-
Хубаво е!!!
Ти си гениален понякога, но си много див и дръпнат.
Финалът ти е невероятно красив и истински! -
Писателче! Може би! Но зависи, какво искаш да направиш - различни желания имаме. Аз например в случая желаех да опиша една природна картина, която ме подтиква към последващите мисли. Грубо казано това е описание на един мисловен процес подтикнат от някакъв образ - смесването е неизбежно, тъй като в последователността на мислите те преливат една в друга за да се получи размисъл с краен извод произтичащ от него! Благодаря ти за конструктивния тон този път, както и на всички, които са прочели стихотворението!
-
първите 3 куплета, така да се каже, ми харесаха най-много картината от първия е супервъздействаща
Поздрав! 6/6 -
Поздравления!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Особено финала много ме впечатли
човек със човека –
ръце да си стиснеме,
а после да тръгнем
в различни посоки,
щастливи и горди,
че просто сме
истински!