Късен сезон
Есента си капе в унил листопад.
Няма златни паради – умират мечтите,
като листове сиви сред лихата смрад,
на размекнала тиня и корени сити.
Дървета и корени – проза и стих.
Сезони и време – земя и вселена.
И хора – човеци... Животът, е тих,
когато възпят е в красива поема.
Ала, не песните движат света –
когато на роба му дойде до гуша,
наместо звучно красиви слова,
тръба предпочита да слуша.
Но истини много и много съдби
кръстосват се плахи и боси.
В морето житейско сред мъртви води,
назряват въпроси...
Въпроси:
Къде да се търсим?
Какво ще намериме?
Кога ще се срещнем
сред толкова истини,
човек със човека –
ръце да си стиснеме,
а после да тръгнем
в различни посоки,
щастливи и горди,
че просто сме
истински?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
Поздрав! 6/6