kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
24.06.2006 г., 10:05 ч.  

Късен сезон 

  Поезия
636 0 6

Есента си капе в унил листопад.

Няма златни паради – умират мечтите,

като листове сиви сред лихата смрад,

на размекнала тиня и корени сити.

 

Дървета и корени – проза и стих.

Сезони и време – земя и вселена.

И хора – човеци... Животът, е тих,

когато възпят е в красива поема.

 

Ала, не песните движат света –

когато на роба му дойде до гуша,

наместо звучно красиви слова,

тръба предпочита да слуша.

 

Но истини много и много съдби

кръстосват се плахи и боси.

 

В морето житейско сред мъртви води,

назряват въпроси...

 

Въпроси:

Къде да се търсим?

Какво ще намериме?

Кога ще се срещнем

сред толкова истини,

човек със човека –

ръце да си стиснеме,

а после да тръгнем

в различни посоки,

щастливи и горди,

че просто сме

истински?

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много истинен и добре построен стих, Краси.
    Особено финала много ме впечатли

    човек със човека –
    ръце да си стиснеме,
    а после да тръгнем
    в различни посоки,
    щастливи и горди,
    че просто сме
    истински!
  • нямам думи!
  • Хубаво е!!!
    Ти си гениален понякога, но си много див и дръпнат.
    Финалът ти е невероятно красив и истински!
  • Писателче! Може би! Но зависи, какво искаш да направиш - различни желания имаме. Аз например в случая желаех да опиша една природна картина, която ме подтиква към последващите мисли. Грубо казано това е описание на един мисловен процес подтикнат от някакъв образ - смесването е неизбежно, тъй като в последователността на мислите те преливат една в друга за да се получи размисъл с краен извод произтичащ от него! Благодаря ти за конструктивния тон този път, както и на всички, които са прочели стихотворението!
  • първите 3 куплета, така да се каже, ми харесаха най-много картината от първия е супервъздействаща Поздрав! 6/6
  • Поздравления!!!
Предложения
: ??:??