10 апр. 2014 г., 10:37

Къща с подкова

430 0 5

Имат къща със подкова

закована на врата.

В нея със надежда нова

чакат хубави лета.

 

Чакат щастие и слава,

чакат обич и любов

и от божия забрава

пази тя живота нов.

 

В къщата да има сговор -

всичко да е по маслò.

И със песни, и със говор

да летят и на крило.

 

Всяка крачка да е златна.

Всяка стъпка да е зов.

Обичта да е стократна

под небесния покров.

 

И във къщата дечица

да живеят те без страх.

Върху вдигната ръчица

да се сипе звезден прах.

 

Тя ги пази от пожари,

тя ги пази от развод.

Господ всичките ги жали

и ги храни с божи плод.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Приятели, за коментариите и оценките!
    Трогнат съм от вниманието!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Поздрави!
  • Подковата е символ на щастие. Самата тя е носител на такова. А къщата е символ на стабилността, на домашните уют и огнище и на трайно позитивната атмосфера.

    Добре си възпял всичко това, Никола! Харесах твоя стих!: Мисана
  • Хубаво!
  • Споделям финала, Никола!

    Поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...