10.04.2014 г., 10:37

Къща с подкова

422 0 5

Имат къща със подкова

закована на врата.

В нея със надежда нова

чакат хубави лета.

 

Чакат щастие и слава,

чакат обич и любов

и от божия забрава

пази тя живота нов.

 

В къщата да има сговор -

всичко да е по маслò.

И със песни, и със говор

да летят и на крило.

 

Всяка крачка да е златна.

Всяка стъпка да е зов.

Обичта да е стократна

под небесния покров.

 

И във къщата дечица

да живеят те без страх.

Върху вдигната ръчица

да се сипе звезден прах.

 

Тя ги пази от пожари,

тя ги пази от развод.

Господ всичките ги жали

и ги храни с божи плод.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Приятели, за коментариите и оценките!
    Трогнат съм от вниманието!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Поздрави!
  • Подковата е символ на щастие. Самата тя е носител на такова. А къщата е символ на стабилността, на домашните уют и огнище и на трайно позитивната атмосфера.

    Добре си възпял всичко това, Никола! Харесах твоя стих!: Мисана
  • Хубаво!
  • Споделям финала, Никола!

    Поздрав!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...