Къща - самота
Във този дом е имало живот
и детска глъч навред е там кънтяла.
А в двора, след лехите цветни, Бог
дарявал хората със китка незабрава.
Живеели... и правили любов.
Работили за хляба - сладък залък.
Отчували си стока... с благослов
и ориста за тях била подарък.
Сега е празно. Къща - самота.
Призрачно събира сенки стари.
Заключени зад тежката врата,
лозите пазят спомени-олтари.
Със гроздове - лъчиста топлина,
фенерно разпиляват тъмнината.
Ще могат ли с уют и светлина
те внуците да върнат в тишината.
Във този дом е имало живот...
и в много други, нейде по селата.
Залостени дуварно, те не спят,
а чакат... да проскръцне пак вратата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
