Къщата на хаоса
Къщата на хаоса
Влизам в къщата моя -
Тъмна и самотна е тя...
Опряла се на завоя,
Сякаш няма път след това...
Отварям вратата, угасва свещта
И се чува плач на дете от стената.
Сякаш в къщата моя живее нощта
И мъката, и сълзите, и тишината.
В огледалната стая стоя сама...
И се гледам в тези криви огледала...
Заприличала съм на дяволска жена,
А не съм такава и дори не съм била...
Във всекидневната стая почива тъмнината,
А на масата има увяхнало цвете и прах...
И усещам как ме пронизва студенината,
И как нахлува в мене панически страх...
Качвам се по стъпалата, с килим послани,
Но пак се чува някакъв натрапчив звук...
Сякаш нещо иска да смрази кръвта ми...
Сякаш някой ме плаши просто напук...
Влизам в стаята си и поглеждам леглото,
Послано с черни рози върху черния сатен...
И усещам аз, че го няма този, когото
Трябваше да прегърна с вопъл студен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© something else Все права защищены
