Къщата на хаоса

Влизам в къщата моя - 

Тъмна и самотна е тя...

Опряла се  на завоя,

Сякаш няма път след това...

Отварям вратата, угасва свещта

 И се чува плач на дете от стената.

Сякаш в къщата моя живее нощта

И мъката, и сълзите, и тишината.

В огледалната стая стоя сама...

И се  гледам в тези криви огледала...

Заприличала съм на дяволска жена,

А не съм такава и дори не съм била...

Във всекидневната стая  почива тъмнината,

А на масата има увяхнало цвете и прах...

И усещам как ме пронизва студенината,

И как нахлува в мене панически страх...

Качвам се по стъпалата, с килим послани,

Но пак се чува някакъв натрапчив звук...

Сякаш нещо иска да смрази кръвта ми...

Сякаш някой ме плаши просто напук...

Влизам в стаята си и поглеждам леглото,

Послано с черни рози върху черния сатен...

И усещам аз, че го няма този, когото

Трябваше да  прегърна с вопъл студен...