2 дек. 2018 г., 09:10

Късна есен 

  Поэзия » Любовная
932 2 5

Глъхнат страстите. Помъдряват очите.
И не пръска искри моят смях.
Тънък сребърен вятър замита следите,
по които към тебе вървях.


Тиха есен прегръща земята. Вали.
Дълги дни във дъждовна прегръдка.
Любовта уморена спира да скита.
Да те търси - премръзнала хрътка,

която сънува своя топъл уют.
Всички пътища водят към Рим.
Само моят - към теб - труден и луд.
През треви и бодли. И е само един.

И достига до теб във предзимния студ.
Билков чай ми налей и стопли ми ръцете!
Да засвети от обич и най-тъмният кът!
А във ъгъла кротко да почиват крилете -
усмирени коне за небесния път.
 

© Здравка Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??