Genereux (Любомир Попов)
133 1307
12 мая 2016 г., 16:03  

Късна любов 

  Поэзия » Любовная
523 2 4

Късна любов

 

Тя, сетната любов е като рожба,

която дълго, дълго си бленувал

и идва ден, когато те спохожда

преди с живота да си се сбогувал...

 

Макар в косите преспи да белеят

и бавно да угасват сетивата,

искриците надежда в теб живеят

и молиш се да сетиш топлината -

 

на две очи, които се усмихват,

когато ги погалиш нежно с длан,

а две души в мълчание  притихват

в очакване на онзи миг желан,

 

за две тела, копнели да се слеят,

за сетен път узнали любовта

и после бавно, бавно да изтлеят -

един на друг, обрекли вечността...

 

Любомир Попов

© Любомир Попов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Вики, твоето присъствие е чест за мен.
  • Много красиво! Браво!
  • Благодаря ти Раде! Наистина така е по-добре - и мен ме "човъркаше" финалната фраза. Още веднъж благодаря!
  • "Един на друг обрекли вечността" – така не е ли по–добре? Иначе всичко останало е гладко и ритмично! Поздравче, Любо!
Предложения
: ??:??