Късна любов
Късна любов
Тя, сетната любов е като рожба,
която дълго, дълго си бленувал
и идва ден, когато те спохожда
преди с живота да си се сбогувал...
Макар в косите преспи да белеят
и бавно да угасват сетивата,
искриците надежда в теб живеят
и молиш се да сетиш топлината -
на две очи, които се усмихват,
когато ги погалиш нежно с длан,
а две души в мълчание притихват
в очакване на онзи миг желан,
за две тела, копнели да се слеят,
за сетен път узнали любовта
и после бавно, бавно да изтлеят -
един на друг, обрекли вечността...
Любомир Попов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
